Press "Enter" to skip to content

Градина – Иван Мирчев

Разбулва се градината с липите,
цветята и мермерната чешма.
С упоен дъх е въздухът наситен.
Отваря се пътеката сама.

Зарадвана, бориката се буди,
а птицата отново бий с криле,
опиянена от любови луда
от щастие, че пролет я люлей.

Закътани към края, двете хвойни,
прегърнати, за нещо си шептят
и дълго се полюшват неспокойни,
загледани към ширнатия път.
Какво ли крият в тихата си пазва –
съкровища забравени, звезди
или любов, която все разказва,
трепти и грее в нашите гърди?

Не крият нищо, само се усмихват
и по-дълбоко вдишват пролетта,
а вейките им никога не стихват,
усетили на парка радостта.

Сред шум и глъч вратата се отключва
и градинарят влиза изведнъж,
усмихнат на лудуващия ручей,
извил снага под бликналия дъжд.