Press "Enter" to skip to content

Кого пътеката таз вечер чака – Кирил Христов

Кого пътеката таз вечер чака,
че цялата тя от светулки грей?
Поточета приказват в камънака,
невидимо над мене из клонака
като че ли насъне птичка пей.

Оттатък месец, бледен от копнежи,
огрял на склона топлите треви
и пипа между тях и в златни мрежи
на вечер благовонйята лови.