Press "Enter" to skip to content

Любима – Иван Груев

Ти имаш много имена – те светят
със отразена в спомените светлина…
Видение пред старите поети,
при мен дойде разлюбена жена.

И сложих във нозете ти изящни
живота си и всеки негов ден,
със тебе страдах и със твойто щастие
живях така – от тебе сътворен.

Превърнах те във фреска, във икона,
във звук, във цвят със нищо несравним,
звезди ти палих – свещи в небосклона –
и ти изчезна в златния им дим.

Изгаря любовта, по пепелта ѝ пари –
като пръстта в една опожарена степ…
И имената ти отново си повтарям,
че те обичах, а сега… сега тъжа за теб.