Press "Enter" to skip to content

Любов от пръв поглед – Кольо Александров

Тя пресече площада с липите и дивите гълъби,
подир нея на плочника падна роса,
стана светло небето и в мъжките погледи
се събуди надежда за нова троянска война.

Но тя си вървеше на педя поне от земята,
сигурно беше родена във дом с безвъздушна среда.
А жените се молеха – заедно с птичето ято,
да отлита на юг, или там, откъдето при нас е дошла.

И се питам: със рокля вечерна ли беше облечена, 
с панталон, или с някаква дълга червена пола.
Беше в жълти цветя, или с руси коси. Беше сресана,
или криеше с кърпа очи и остригана гола глава.

Но видях как се носят край нея въздушни мехурчета
и разбрах, че съм мъртъв от утре без тази жена:
„Цял живот ще й стържа калта от обувките,
Господи,
какво ще ти струва на теб, ако има човешка цена.“

Уж дремеше Белия старец на своя прозорец,
но вдигнаха щурите гълъби шум от стотици криле,
смалиха се нейде по своите пътища хората,
на площада – единствено тя: погледна към мен 
с безразлично лице 
и ме видя.